« обратно в списъка

Александър Петров-Лавандулата / Alexander Petrov-Lavandulata

1916 - 1983

виж в магазина

Александър Петров-Лавандулата е роден на 16 февруари 1916 г. в гара Невша, Варненски окръг. През 1940 г. завършва живопис в Националната художествена академия при проф. Б. Митов. От тогава участва в почти всички ОХИ на СБХ. Урежда и самостоятелни изложби - две в София, една в Стара Загора и една във Франция. Участва в редица международни изложби и колективни изложби на български художници в чужбина: Венеция, Париж, Виена, Ню-Шател, Москва, Алжир, Лондон, Варшава, Берлин. Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, градските галерии в Бургас, Пловдив, Казанлък, Ямбол, Стара Загора, Шумен, Сливен, Плевен, Кърджали, Хасково, Перник, Пазарджик, Русе, Варна и Габрово, а също и в много държавни и частни сбирки в чужбина.
Творбите му се отличават с интензивен колорит и подчертана декоративност. Работи предимно в областта на пейзажа и фигуралната композиция в различни техники. През  Втората световна война (1944 – 1945) е военен художник на фронтовете в Югославия, Унгария и Австрия, откъдето донася много рисунки със сюжети от войната и войнишкия бит, с които участва в изложбата „Фронт и тил” (1944), а по – късно продължава да разработва военни сюжети – „Десант и Драва” (1947). През 1958 г. отива за пръв път в Розовата долина и пресъздавайки труда и бита на селяните от този край, поставя началото на двата цикъла „Лавандула” и „Розобер”, които продължава да попълва. В тях на основата на фолклора започва да изгражда самобитния си живописен стил и особеностите на колоритното изразяване „Плевене на лавандула” (1960, НХГ). През 1960 г. посещава Средна Азия и създава цикъл акварели и пастели, излъчващи светлина и радостни настроения: „Пазар в Бухара” (1961), „Пейзаж от Хива” (1961) и др., които показва на първата си самостоятелна изложба през 1961 г. в София. От Париж донася цикъл акварели (през 1963 г.) – „Сен Дени”, „Сена”, „Букинисти”, „Бар”, „Тераса Атлантика”, „Сабъл Долон” и др. През 1968 г. отново е във Франция, урежда самостоятелна изложба и създава нов цикъл: „Студентски стачки” (1968), „Париж – Сена” (1968), „Кафене” (1968) и др.