« обратно в списъка

Иван Мърквичка / Ivan Mrkvička

1856 - 1938

виж в магазина

 

Иван (Ян-Вацлав) Мърквичка е роден на 23 април 1856 г. в с. Видим при Дуба, Чехословакия. Художественото си образование получава в Пражката академия на изобразителните изкуства (1873-1877) при проф. Антонин Лхота и в Мюнхенската художествена академия при проф. Ото Зайц.

Мърквичка пристига в България през 1881 г., по покана на правителството на Източна Румелия. Работи като учител по рисуване в Пловдив, където се сближава с видни български културни дейци като Петко Славейков, Константин Величков и др. Преди идването си в България, Мърквичка рисува портрети в духа на мюнхенската академична живопис – в тъмен колорит и гладка фактура, с фина, спокойна мазка. В България палитрата му започва да се прояснява, създава пейзажи, в които вече се промъкват лирични нотки.Рисува многобройни скици на селяни, като се интересува първо от етнографските, а после и от душевно-емоционалните характеристики на българина. 

През 1889 г. се установява в София, където развива активна обществена и художествена дейност. Тук създава емблематичните си творби: двата варианта на „Ръченица“, двата варианта на „Задушница“, „Обезсилен“. Рисува голям живописен исторически цикъл „Страдания за свободата на България“, както и първия образ на Паисий в българската живопис. Илюстрира произведения на Иван Вазов.

След пребиваване в Париж (1900) интересът на Мърквичка към пленера нараства и той създава редица платна, в които въздухът и слънчевата светлина играят съществена роля. 

Мърквичка е един от основателите, заедно с Константин Величков и Антон Митов, на първото художествено учебно заведение в България – Държавното рисувално училище в София. В периода 1896 – 1920 г. Мърквичка е негов директор и професор по живопис. През 1893 г. е сред организаторите на първото сдружение на български художници – Дружеството за поддържане на изкуството в България. Заедно с Антон Митов  редактира първото българско списание за изобразително изкуство – „Изкуство“(1895-1899). Мърквичка има голям принос за развитието на почти всички живописни жанрове: битово – селски, портретен, исторически, пейзажен жанр, натюрморт. Работи още в областта на илюстрацията, монументалната живопис със светски и религиозен характер. От 1918 г. е член – кореспондент на БАН.

След 1921 г. Мърквичка се установява в Прага. Тук той рисува предимно портрети на чешки културни дейци. Всяка година обаче прекарва по 3-4 месеца в България, за да рисува композиции, вдъхновени от българския живот. 

Участва във всички изложби на Дружеството за поддържане на изкуството в България, в много международни изложби: Париж (1900, златен медал), Сен Луи (1904, златен медал), Венеция(1908). Организира самостоятелни изложби в Пловдив, Пилзен, Прага. 

Умира на 16 май 1938 г. в Прага.