« обратно в списъка

Николай Райнов / Nikolai Rainov

1889 - 1954

виж в магазина

Николай Райнов е роден на 1 януари 1889 г. в с. Кесарево, Велико Търновско. Завършва Софийската духовна семинария. В периода 1908 – 1909 г. следва философия в Софийския университет.От 1910 до 1919 г. учи декоративно изкуство в Художественото индустриално училище. Специализира (1925 - 1927) история на изкуството в Художествената индустриална академия в Париж. Главен библиотекар (1922 - 1927) на Пловдивската народна библиотека и музей. Преподавател (1927 - 1932) и професор (1932 - 1951) по история на изкуствата в Художествената академия. Член е на Българския археологически институт, на Международния съюз на учителите по рисуване в Брюксел, председател на Дружеството на художниците – приложници, член на СБХ и др. сдружения в областта на културата. Развива голяма художествена, писателска и обществена дейност. Сътрудничи на много списания – „Везни“, „Златорог“, „Съвременник“, „Художествена култура“, „Изкуство и критика“ и др.Изнася над 600 беседи върху изкуството, литературата, философията и историята в София и други градове. Изследва културата на източните народи, от чиито предания и фолклор черпи теми и сюжети. Автор е на много книги с легенди, притчи, приказки, разкази, поеми, стихове, пиеси. Райнов е един от видните представители на символизма в българската литература. 
Като художник работи в областта на декоративното изкуство. Оформя и илюстрира много списания и почти всички свои литературни произведения. Творбите му имат приказно – романтичен характер. 
През 1917 г. урежда „Военна изложба на Девета Плевенска дивизия“ в София, на която представя 90 свои творби. През 1922 г. урежда самостоятелна изложба в Пловдив, предимно пейзажи с маслени бои, акварел и гваш. Повечето от творбите му са откупени и се намират в частни сбирки. По време на пребиваването си в Париж прави гравюри на линолеум и дърво, работи декоративни композиции. Участва в изложби на дружество „Родно изкуство“ и в някои ОХИ. 
Автор е на много статии, студии и монографии, свързани с история на изкуството. Оставя огромно наследство от около 80 тома, което не е проучено. Носител е на Първа награда на МНП за спечелени литературни конкурси, сребърен медал за наука и изкуство(1948). Умира на 2 май 1954 г. в София.