« обратно в списъка

Петър Младенов / Petar Mladenov

1887 - 1978

виж в магазина

ПЕТЪР МЛАДЕНОВ е роден на 5 май 1887 г. в София. Починал е на 17 декември 1978 г. в София. От 1906 до 1909 г. учи живопис в Рисувалното училище в София при проф. Ст. Иванов и проф. Ив. Ангелов. Творбите му са подчертано експресивни в рисунък и колорит, с изразено чувство за монументалност. Младенов е един от видните представители на пейзажа през 20-те и 30-те г. Младенов е един от основателите и пръв председател на Дружеството на новите художници. Показва свои творби на Ал. Божинов, който оценява самобитния талант на младия автор и го насърчава. През 1913 г. в малкия салон на Градското казино урежда самостоятелна изложба, посрещната с интерес и одобрение. През 1914 г. излага заедно с Ал. Божинов и П. Морозов. Младенов твори изключително в областта на пейзажа, предимно градски пейзажи, в техниката на акварела. Като военен художник през Първата световна война той не изпада в патриотарски възторг, рисува набраздената от бруствери земя, войници, които тъгуват за дом и близки, изгледи от планини и върхове. През 1922 г. заминава за Цариград и през неколкогодишния си престой създава редица творби: „Цариград – остров Принкипо” (1922), „Цариград – старец с лодка” (1925), „Босфора” (1925), „Златният рог” (1927) и др. В България създава няколко цикъла пейзажи: „Калкани” (1938), „Булеварди” (1939) от София, „Мелник” (1939), „Търново” (1939 – 1940), „Тасос” (1943), които са значителен принос в развитието на българската пейзажна живопис. Творбите му са подчертано експресивни в рисунък и колорит, с изразено чувство за монументалност – особено в цикъла мелнишки пейзажи. В картините на Младенов човекът отсъства, но в тях са изразени атмосферата на града, мислите и чувствата на твореца към хората и техния утрешен ден. В „Калканите” решава един от най – важните проблеми в българската живопис от това време – проблема за пространството. Младенов е един от видните представители на пейзажа през 20 – те и 30 – те години, майстор на акварела. Участва в ОХИ, урежда няколко самостоятелни изложби в София (1940), Варшава (1961), Ленинград (1963), юбилейна изложба в София (1960 и 1975).