Георги Бакърджиев

Георги Бакърджиев в роден е на 30 август 1899 г. в Карлово. През 1919 г. заминава за Франция да учи художествено стъкларство и керамика в Техническото училище в Париж. Там посещава декоративното ателие на големия френски стъклар и керамик Жан Люс. Работи и във френската фирма „Преста“. Две години учи декоративна скулптура във вечерните курсове на проф. Влерик. От 1923 до 1940 се установява в Севър, югозападно предградие на френската столица и прави свое ателие. През парижкия си творчески период работи предимно със стъкло и порцелан, усвоява и работата с каменина. От 1927 до 1937 г. е член на Дружеството на парижките декоратори. В този период, Бакърджиев работи предимно стъкло и порцелан. Негови творби получават най-високи оценки и му носят големи международни награди (Гранд при 1930 г. в Лиеж). Излага творбите си в парижките салони на декораторите в Гранд Пале и Тюйлери, на Световното изложение в Лиеж и др.[1]

 

Завръща се в България през 1940 г. и се установява в София и прави ателие на ул. „Орландовска“. Започва работа по възстановяването на сивата тракийска керамика и на стилизиране на формите в грънчарството и изучава народните приложни изкуства и претворява традициите им. Настъпва нов период в творчеството на Бакърджиев, с ясно изразени национален облик на работите му. Възражда някой древни форми. Рисува и живописни картини. Негови произведения, работени в различни техники (теракота, сива керамика, ангоба, каменина, рисувана керамика и др.) са излагани на много изложби в България и чужбина. Урежда няколко самостоятелни изложби (1941, 1942, 1943, 1946,1957, 1964, 1967, две през 1969 г.)[1] Развива и публицистична дейност. Пише статии, критики и доклади. Автор е на монографиите: „Керамиката в България“ (1956 г.), „Кована мед“ (1957 г.), „Бусинска керамика“ (1968 г.).За него има издадена монография от критика Кирил Кръстев (1965 г.). Бакърджиев е използвал да работи в различни керамични техники които е овладял във Франция. Повечето от творбите му са с традиционален облик – „Конче“ (1945), „Юбилейна бъклица“ (1959), декоративни чинии „карлово“ (1954), „Копривщица“ (1955), „Несебър“ (1961), „Рилски манастир“ (1964). Притежание на Националната художествена галерия е керамична фигура „Конят“ (1966 г). Творби на Георги Бакърджиев притежават музеи във Франция и Италия.

Умира с София на 22 януари 1972 г.