Марин Георгиев Устагенов е сред най-интересните наши живописци – ученик на Мърквичка, той претворява живописните дни на българите, като в същото време внася европейско усещане в платната, използвайки сребриста гама и студен колорит. Той е сред най-добрите кописти на наши икони, участва в реставрацията на Боянската църква, Земенския манастир и др.

Роден е през 1872. Дядо му е ученик на Кольо Фичето и главен майстор на Мидхад паша. Марин Георгиев Устагенов завършва школата за запасни офицери, но четката и боите стоят винаги близо до него. Той е в първият випуск, който завършва Държавното рисувално училище. Талантът му се откроява още като студент заедно с Андрей Николов, Александър Божинов, Харалампи Тачев, Цено Тодоров, Стефан Иванов. Студент на Иван Мърквичка той изпъква преди всичко с голите тела, изрисувани в нежна сребриста гама със студени тонове, които придават въздушност на изображението.
Като ученик на Мърквичка Марин Георгиев Устагенов проявява жив интерес към българските традиции, шевици, шаячни яки и други колоритни детайли, които намират място в изкуството му. По тази причина той заминава да специализира Реставрация в Кралската баварска академия Мюнхен, но поради финансови проблеми завършва образованието си в България.

Марин Георгиев Устагенов е сред първите българи, открили очарованието от пленерната живопис – рисува пейзажи на открито, където неговата студена сребриста гама намира истинско приложение при пресъздаването на въздушните влияния върху цвета. 
Едно от най-силните увлечения на Устагенов е иконописта , в която той отново следва нашите традиции, но постига повече дълбочина благодарение на маслените бои (средновековните икони са създадени с темпера) и велатурите, които маслото позволява. Устагенов използва качествата на маслените бои, за да постига полутонове и полусенки, които увеличават въздействието върху публиката.

За неговата трилогия От Миналото получава солидно предложение за откупка по време на изложение в Загреб, но отказва да се раздели с произведението, което иска да запази за нашия музеен фонд.

Работи като военен художник. Създава скици и рисунки както от ежедневието на войника така и улавящи настроенията преди боя и чувството на разруха след загуба на битка.

През 1913 г. се ражда дъщеря му Анна. През всички години на своята кариера Марин Георгиев Устагенов чувства невъзможност да се справи с материалния свят. Той отказва да превърне изкуството си в продаваем продукт и отказва да продава картините си. За да се издържа през 1920 той отваря бакалия и сам застава зад тезгяха.

През 1922 г. заедно със състудента си Андрей Николов живописецът създава предприятие за гипсови отливки на помагала за часовете по анатомия. По-късно се захваща с предприемаческа дейност, която отново завършва с неуспех. Ходи на лов с кучето си, но вместо да стреля по зайци, той слага статива сред природата и започва да рисува. Създава платна като “Богат лов”, “Ловци”, “Бекаси”, “На лов с шейна” . Обикаля софийските покрайнини, откъдето също се връща с рисунки “Орханийско шосе”, “Подуянският пазар”, “Пазар на ул. “Черковна”, “Копривщенски коли.

В продължение на 25 години създава над сто копия на стари църковни стенописи, сред които са Боянската и Земенската черква, Кремиковският и Бачковският манастир. През 1904 г. възстановява фигурата на цар Иван Асен II, изографисана преди 600 г. върху фасадата на черквата при село Беренде.

Марин Георгиев Устагенов умира през 1937 г.