Започва като живописец, но постепенно се отдава все повече на графиката. Морозов е художник с пионерски принос в развоя на българската графика, по – специално в областта на акватинтата, особено цветната, чиито първи стъпки в България очертава. Създава стотици акватинти и офорти, акварелни, пастелни и моливни рисунки, много живописни платна, в които пресъздава автентичния образ на старинни български манастири, църкви, къщи и мостове, величествени кътове из България. Освен ценната художествено – документална стойност, която имат днес, творбите му на времето представят вековната българска култура пред чуждия свят, тъй като Морозов организира около 40 самостоятелни изложби в България, Европа и Америка – София, Бургас, Варна, Прага, Загреб, Белград, Чикаго, Вашингтон и др.Започва да излага още като студент (1908 - съвместна изложба с Ал. Божинов в София), но особено значима творческа изява е изложбата му в София през 1921 г. Участва в Балканската и в Първата световна война и създава високохуманни творби: „Другарят е намерен”, „Нощна атака”, „При Чаталджа”. Председател е на Дружеството на независимите художници и секретар на Дома на изкуствата и печата (1931 – 1935). През 1936 г. урежда в София изложбата „Съветска графика”. Творчеството му се отличава с демократизъм и родолюбие. Създава реалистични творби във всички жанрове: историческа композиция – „Сянката на Самуила”, „Спасяването на Самарското знаме” и др.; битови и обредни сцени – „Трифон Зарезан”, „Нестинарки”, „Беритба на рози”; портрети: графични и живописни образи на Иван Вазов, П. Р. Славейков, Дора Габе, Кирил Христов, автопортрети, портрет на жена си Цветана Морозова; много пейзажи – „Преображенският манастир”, „Из Тетевен”, „Охридското езеро” и др. Особена популярност получават „Хвърковатата чета на Бенковски” (1909) и „Първата целувка”. Публикува много статии в печата по проблемни въпроси на изкуството, отзиви за творби и изложби, откликва на актуални въпроси от художествено естество.