Настояща изложба

share

Един самотник в пейзажа. Здравко Александров (1911 -1998)

Галерия „Лоранъ” представя

Един самотник в пейзажа.

Здравко Александров (1911 – 1998)

6 ‒ 29 юни 2024 

Откриване: 6 юни, четвъртък, 18.30 часа

СБХ, ул. „Шипка” 6, етаж 2

куратор: Марияна Аврамова

дизайн: Светла Георгиева-Монхард 

 

След три години подготовка, галерия „Лоранъ“ организира голяма ретроспективна изложба на художника Здравко Александров в партньорство със Съюза на българските художници и с подкрепата на Столична програма „Култура“.

Експозицията включва над 100 творби от държавни и частни сбирки, сред които: Национална галерия, Софийска градска художествена галерия, Музей на Национална художествена академия, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Кирил Петров“ – Монтана, Исторически музей – Лом, Художествена галерия – Русе, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Художествена галерия „Академик Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца, Художествена галерия – Перник, Художествена галерия „Бенчо Обрешков“ – Карнобат, Градска художествена галерия „Отец Паисий“ – Берковица, Художествена галерия – Казанлък, Галерия „Лоранъ“, Галерия „Джуркови“, Галерия „Димитър Георгиев“, Галерия „Филипополис“, Колекция на Тома Николов, Колекция на д-р Колю Бянов и др. частни колекции.

Събитието се реализира в залите на СБХ на ул. „Шипка 6“, етаж 2 от 6 до 29 юни 2024 г. и се фокусира върху цялостното творчество на художника. По време на изложбата ще бъде представено и монографично издание, което има за цел да популяризира и утвърди името на живописеца, като значим майстор на българския пейзаж.

Здравко Александров Канчелов завършва Декоративния отдел на Държавната художествена академия през 1935 и още с първите си изяви привлича вниманието на публика и специалисти. Участията му в общи изложби и самостоятелните му представяния са коментирани в текстове на водещи критици. През 1942 той е сред 35-мата художници, избрани да представят България във Венецианското биенале. Произведенията му, независимо дали са в рамките на моделите, в които го поставя времето, или носят духа на модерното, очертават облика на художник разнолик в пластичния си изказ. Още в началото демонстрира отдадеността си към пейзажа. Пътува неуморно из цяла България. Смолян, Девин, Мелник, Балчик, Златоград, Клисура, Бояна, Долен, Осеново, Герман, Княжево, Пасарел, Велико Търново, Самоков и др. Рисува сред природата. Голяма част от творбите му са вдъхновени от българските планини – Родопите, Витоша, Стара планина, Рила. Изобразява върхове и скали, дефилета и падини, приютени в гънките на планината къщи. Особено пристрастен е към родопския пейзаж, тема, многократно разработвана от автори като Данаил Дечев, Цанко Лавренов, Анастас Стайков, Златю Бояджиев, Владимир Рилски, Васил Бараков, Давид Перец, Владимир Кавалджиев, Найден Петков, Александър Петров и др. Немалка част в творчеството му заемат градските пейзажи с оживени пазари, улици, заводи и промишлени предприятия, рибари.

Живописец с внушително по обем творчество, Здравко Александров организира десет самостоятелни изложби и е активен участник в общи, колективни и групови изложби в България, в изложби на българското изкуство в Англия, Германия, Гърция, Дания, Индия, Италия, Куба, Полша, Румъния, СССР, Унгария, Франция, Турция, Швейцария и др. Три пъти е носител на наградата на София (1967, 1969, 1971), получава награда за живопис от СБХ, удостоен е с ордени и медали, между които орден „Св. св. Кирил и Методий“ (1961, 1963), „Народна Република България“ І степен и др.

Името на Здравко Александров за мнозина днес е непознато, но безспорно той е един от онези творци, чието респектиращо творчество е неотменна част от сложната и пъстра картина на българското изкуство от средата на ХХ век.