Името на Константин Щъркелов обикновено свързваме с привидно познатата история за поставеният в забрава “Цар на акварела” и неговите съвършени пейзажи, които за момент изплуват в публичното пространство, за да се приберат отново задълго в домовете на своите притежатели.

Връщайки се повече от сто години назад във времето, предстощата изложба в Галерия „Лоранъ“ прави опит да възстанови и да допълни спомена за недотам познатотов живота и творчеството на художника.

Чрез своите четири разказа в картини, тя отваря големите теми за непознатия свят, за войната, за вглеждането в себе си и в другия през портретите и за общуването с природата – срещата с нея чрез пейзажния жанр или внесена у дома – като натюрморти с цветя.

Неслучайно разказът започва именно с обиколката на Западна Европа от началото на 1912 г. и загатва за екзотичното пътешествие на художника в Египет. Показваните в салона на ул. Оборище 16 за първи път творби от Париж, Лондон и Лозана притежават не само художествена, но и висока историческа стойност - те съвършено допълват (не)познатата история за живота на художника, за неговите впечатления и преживявания, до сега единствено бегло щрихирани в писмата до дома.

След завръщането си от това  пътешествие, през есента на 1912 г., художникът е вече на фронта, предстои му участие в двете балкански войни и Първата световна война. В дневника си той пише: “Влизах из окопите на първа боева линия. Пищяха куршуми над главите ни, в небесата се пръскаха шрапнели и гранати разбиваха земята. Това го видях и преживях...". Но не тези сцени виждаме отразени в картините му, друго е предал художникът - особеното спокойствие на бавната река, приглушената тоналност на морския пейзаж, самотата в ледената пустиня на полето - Щъркелов пресъздава тревожните портрети на войната отвъд познатата представа за нейния ужасяващ облик.

По същия начин той се отнася и към човешките образи - по думите на Александър Балабанов “с едно твърде характерно “ех”, той ги “хваща”, за да изгради портрети, но за да предаде и своята душа. Именно (не)познатата история за Щъркелов като портретист е представена в третата част на изложбата - в едно пътуване през времето с използването на различни техники, които го правят още по-интересно.

Подобно на портретите, природата при Щъркелов, при това с пълна сила – е също любим обект, ключ към пресъздаване на чувство, мисъл, настроение, на цели нови светове. Тази, наглед най-позната, заключителна тема от изложбата крие своята дълбочинна именно в тайната на изживяното от художника, който признава в своя дневник: “Аз обичам извънредно много картините си и след всяка изложба по цяла седмица стоя сред тях и не искам да ги дам на собствениците им...”

Изложбата ще продължи от 15 юни до 29 юли и ще бъде придружена от каталог с богат информационен материал. Откриването ще се състои на 15 юни, четвъртък, от 19:00 часа в салона на ул. „Оборище” 16. Очакваме Ви!