24 избрани произведения на Здравко Александров (1911 – 1998) в галерия „Лоранъ“

Преди няколко години галерия „Лоранъ“ прие мисията да популяризира творчеството на живописеца и пейзажиста Здравко Александров (1911 – 1998). Тогава изготвихме амбициозен план за голяма национална ретроспективна изложба и се заехме със задълбочено проучване на житейския и творчески път на художника с идеята да издадем съвременна монография за него. Успоредно с този мащабен проект започнахме да събираме и систематизираме собствена колекция от произведения.

Три години изминаха, преди да можем през месец юни 2024 г. в залата на II етаж на СБХ на ул. „Шипка“ № 6 в София да покажем над 100 творби, събрани от музеи и галерии от цялата страна, както и от частни колекции. По време на ретроспективата представихме и нашето издание „Пейзажът стана моя съдба“ с автор колегата Марияна Аврамова. 

Изложбата ни беше кратка, само в рамките на 23 дни. Въпреки усилията ни нямахме възможност да променим това обстоятелство. Затова решихме, че в новия салон на галерия „Лоранъ“, който беше в процес на създаване, ще отдадем заслужената почит към художника, като една от първите ни изложби ще бъде посветена на Здравко Александров. 

Този момент настъпи. Радваме се, че можем да поканим публиката в новото пространство на галерия „Лоранъ“ в София – ул. „Марин Дринов“ № 30 – от 3 февруари до 3 март 2025 г., като този път представяме изложба с 24 избрани произведения на Здравко Александров – един от най-големите български пейзажисти. 

Шанс и голяма привилегия е в салона да присъства една от най-впечатляващите картини от ранното творчество на художника – „Край Етрополе“, 1943 г. Александров се представя за първи път с творбата си в XVIII Обща художествена изложба в София през 1944 г. и получава специалното внимание на критиката. Картината е публикувана във вестник „Литературен глас“, София, 22.03.1944 г., а известният художествен критик Стефан Митов (1895 – 1963) пише за нея: „Тук е и Здравко Александров, най-индивидуалния и мощен представител на младото поколение наши пейзажисти, когото ние първи посочихме на нашата публика. По чувство за монументалност той има несъмнено първото място в пейзажната живопис днес у нас. След известни пакостни отклонения в обикновена и чужда на неговата пластична чувствителност живописност, днес той се връща към себе си с още по-внушителна изясненост и твърда определеност на своя стил в големия си пейзаж „Край Етрополе“, забележително могъщо изграден като стилна форма, особено в ридовете в средния план, и фрапиращ с тектоничната ритмика на масивите, която той чувства дълбоко и съвсем лично, в нейната космична стихийност….“

Подредбата на изложбата в „Лоранъ“ проследява хронологично творческите му търсения и пластичните му решения в пейзажи от 30-те, 40-те, 50-те, 60-те, 70-те, 80-те и 90-те г. на ХХ в., като се проследява целия творчески път на автора. Сюжетите са различни, като се редуват в различните периоди и любимите за рисуване Родопи.

Изкушаваме се да цитираме и пророческите думи на една от най-големите фигури в българската култура – Сирак Скитник, за младия тогава художник, публикувани в „Българска реч“, май-юни 1938 г. „С изненадваща зрялост Здравко Александров ни дава родопския пейзаж – плътен, сложно живописан, и най-важното, включил част от душата и легендата на планината. Изложените от него досега работи действително сочат началото на пътя на един даровит художник с едни почти определен мироглед и живописно умение.“ 

Посетителите на галерията ще могат да се запознаят подробно с делото на Здравко Александров, разлиствайки страниците на монографията – издание на галерия „Лоранъ“. Книгата от 304 страници с високо полиграфическо качество е богато илюстрирана и включва биография, анализи и каталог. Голяма част от документите и архивните материали се публикуват за първи път.

И накрая ще завършим с живия глас на художника. Ето какво казва Здравко Александров в интервю пред журналистката от БНР Юлия Петрова през 80-те г. на ХХ в.:

„Художникът трябва да умее да беседва с природата, да чувства пулса на нейния живот. Да наблюдава и изучава нейните състояния и при щастливо попадение на сюжет да ни даде ония моменти, в които тя се изявява най-пълно и най-типично.“

Части от интервюто ще бъдат публикувани в сайта на галерията по време на изложбата. 

24-те избрани произведения мога да бъдат видени на ул. „Марин Дринов“ № 30 в София от 3 февруари до 3 март 2025 г.

Официално откриване не се предвижда.