Иван Матеев е роден в град Провадия на 28 декември 1911 г. в семейството на Матю Иванов и Иванка Матова. По-голямата част от детството си прекарва във Варна. Една реализирана мечта на младия творец е обучението в Художествената академия в София, която той завършва през 1940 г. под ръководството на проф. Борис Митов. Ранните платна на Матеев впечатляват с простота, чист рисунък, пастелни тонове. Вдъхновение художника черпи от природата и най-вече от живота на хората край морето. Той обича да рисува рибари, морски скали и крайморски градчета – Балчик, Созопол, Несебър, Ахтопол. Произведенията на Иван Матеев днес са редки и малко познати, може би защото и творческата съдбата на този художник е противоречива. След завършване на Академията, той започва работа като учител в Тетевен – до 1945 г. Той е един от учредителите на СБХ и е избран за председател на Стопанския съвет към тази организация, от основаването и до 1956 г. По-късно Матеев е изключен от СБХ – като мотив се посочва различното му виждане за критериите при провеждането на изложби. От 1956 до 1959 г. той работи като художник към Централния дом на Народната армия, а впоследствие дава уроци по рисуване. Възгледите на художника често са в противоречие със статуквото и въпреки оригиналния стил на рисуване, творбите му до голяма степен остават в сянка. Междувременно Матеев не спира да създава своите платна. В творбите си той влага много чувства – любов към природата и хората и почти екстатично преклонение пред живота. Приятелите на художника го смятат за търсач на красота и непоправим романтик, който е до крайност откровен и винаги предпочита скромния живот. Добър приятел на Иван Матеев е Георги Павлов - Павлето. Той го определя като човек с голямо сърце и вечно търсещ дух на откривател, а пейзажите му нарича „малки откъси от красота“, изпълнени в изтънчена цветова тоналност, истинска „музика от багри“. Тази непосредственост и откровеност в творбите на Иван Матеев, а също и уверената работа с четката, греещите и меки цветове, впечатляват и днес. Художникът прави през живота си само две самостоятелни изложби – във Варна през 1942г. и в София – през 1969 г. По повод изложбата в София, проф. Васил Стоилов отбелязва утвърдения живописен стил и необичайното виждане на формите и багрите в представените пейзажи. Той определя Матеев като „рисувач на неуловимото“. 

Иван Матеев умира през 1982 г.