Кирил Цонев е роден през 1896 г. в град Кюстендил. През 1915 г. е приет за студент в Художествената академия, но е мобилизиран след избухването на Първата световна война. След войната продължава образованието си и завършва първия общ курс с преподавател проф. Цено Тодоров, след това заминава да учи в Германия в живописния отдел на проф. Хаберман, осигурявайки му самостоятелно ателие и модели. От 1924 до 1929 г. е на свободна практика в Мюнхен. Свързва се с групата на „Новата предметност” (Neue Sachlichkeit) към Мюнхенското дружество „Жури Фрай”. Участва в общогермански и международни изложби в Мюнхен, Касел, Бон, Майнц и др. Организира самостоятелни изложби в Мюнхен, Дрезден, Амстердам, Копенхаген, Лос Анжелис, Сан Франциско. От 1930 до 1931 г. твори в Мексико Сити сред изявени представители на мексиканското изкуство като Диего Ривера, Давид Сикейрос, Хосе Клементе Ороско. През 1933 г. се завръща в България, през 1934 г. е член на Дружеството на новите художници и негов председател. Участва във всички изложби на дружеството, в международни изложби в Атина, Будапеща и Прага. Преподавател е по рисуване във Военното училище, след което е професор в Художествената академия. От 1950 г. работи върху консервацията на стенописи и икони в църквите в Бояна, Земен, Драгалевски манастир. Негови творби се намират в Мексико, Куба, Германия, Австрия и САЩ.

Кирил Цонев е един от най-изтъкнатите български художници, известен с автентичното си разбиране за чистота, простота, сила и обем на формите и линиите, със своя авангарден и колоритен ритъм, до голяма степен различаващ се от този, който по това време се среща в българската традиция. Неговите пътувания в чужбина, и най-вече неговото установяване в Мексико сити, разкриват пред него широкия диапазон на модерността.Новите елементи на заобикалящата го среда стават ключова част от облика на творчесткото му дело – разнообразните природни багри, тропическото цветоусещане и нови приятелства, които заформя с представители на мексиканската живопис, допринасят за еклектичния, автентичен почерк в картините му. Кирил Цонев бележи най-големите си успехи в портретния и пейзажния жанр, както и в областта на натюрморта.
Именно в космополитния си, свободен дух той рисува „Пристанището във Виго”, 1932 г., 60 х 72см., картина, която носи не само енигматичния и чуждестранен визуален заряд на автора, но и смислов такъв, изобразено е пристанище – локация, която често служи като начална, крайна и убежна точка на пътешественика, мечтателя и артиста.