Константин Щъркелов
Константин Щъркелов е роден на 25.05.1889 г. в София. През 1909 г. заминава за Москва, посещава Третяковската галерия и Румянцевия музей, запознава се с писателя Давид Максимчук, близък приятел на Лев Толстой. След завръщането си в България продължава образованието си в Рисувалното училище. Щъркелов започва да рисува с акварелни бои, поради затрудненото си материално състояние, но тъкмо тук се крие невероятния майсторлък на художника, запомнен като „Цар на акварела“. След участието си в Балканските и Междусъюзническите войни, през 1915 г. завършва Рисувалното училище при проф. Иван Мърквичка. Непосредствено след това взема участие в Първата световна война като военен художник на Македонския и Добруджанския фронт. В периода 1922-1923 г. пътува и рисува в продължение на 11 месеца в Германия, посещава Мюнхен и Баварските Алпи. През 1926 г. пътува до Пирея, о. Санторини, Александрия, Кайро, Яфа, Ерусалим, о. Калимнос, Дарданели. През 1941 г. участва в пътуващата „Изложба на българските художници Германия“, открита първо в Берлин. Посещава Македония, рисува в Охрид, Скопие, Солун, а след това и Света гора, като създава цикъл акварелни пейзажи. През 1944 г. домът му е разрушен от бомбардировките над София, затова художникът се преселва със семейството си във Варна. Арестуван от новата власт, прекарва пет месеца в Централния затвор. Отнето му е софийското жителство и е изключен от Съюза на българските художници. През 1953 г. е възстановено членството му в Съюза на българските художници. През 1959 г. съвместно с Александър Божинов работи по изписването на паметника на Столетов (днес Шипка). Константин Щъркелов умира на 29.04.1961 г. в София.