Люба Тодорова Паликарова е живописец, график, илюстратор.

Родена е на 4 януари 1906 г. в Добрич. През 1927 г. завършва живопис в Художествената академия, София, при проф. Цено Тодоров; както и живопис и графика при проф. Тадуеш Прущковски, Владислав Скочиляс, Леон Вечулковски и Станислав Остоя-Хростовски в Художествената академия, Варшава (1938). От 1934 г. свързва творческите си търсения с естетическите възгледи на художествената група „Колор“ - Варшава. Творчеството на Паликарова е жанрово многообразно. Работи в различни графични (гравюра на дърво, литография, офорт, акватинта) и живописни (маслени бои, акварел) техники.

В началото на своя творчески път Паликарова работи предимно в областта на дървореза, а в средата на 40-те години на ХХ в. активно започва да работи и в областта на литографията и на графиката върху метал. Темите и сюжетите ѝ са „почерпени от ритъма на всекидневието“, тя предпочита спокойни битови сцени, статични фигурални композиции, пейзажи от различни места из България; рибари, които разплитат мрежите си; селянки, които си почиват на полето; портрети, „наситени с много любов и преживяна автентичност“. В творбите ѝ се вижда опит за изобразяване на изживяното, а не на видяното. Паликарова „проявява и свое лично виждане и отношение към човешката фигура и природата“ и успява да изгради личен авторски почерк, въпреки западното влияние. Като основно качество на художничката изкуствоведа Евтим Томов определя добре култивирания вкус и „чувството за отмереност при съпоставката на черно и бяло“. Откроява и портретите, които прави, като отбелязва, че в тях тя „постига прилика и характер“. Наред с печатната графика Паликарова работи и в областта на илюстрацията, живописта, също така създава няколко литературни произведения.

Творби на Люба Паликарова са част от колекциите на Националната художествена галерия, градските галерии в Бургас, Сливен, Смолян, Самоков, Добрич, Габрово и др.

Наградена е с орден „Кирил и Методий” – ІI степен (1966 г.) и I степен (1976 г.).

Умира през 1999 г.