Янаки Манасиев е роден на 7 ноември 1932 в с. Божица, Търговище. Той се превръща в един от майсторите на женското тяло в българската живопис от 60-те и 70-те години. Създава композиции, портрети, пейзажи и графични цикли. За 46-годишния си житейски път оставя платна на ярки женски образи, повлияни от кубизма. Овалите на лицата са нежни, чертите - хармонични и леко изтеглени. Янаки Манасиев не е подписал нито едно свое произведение. Твърдял, че големият художник се разпознава, а подписът загрозява рисунъка.

През 1958 г. завършва живопис във  ВИИИ "Николай Павлович" /НХА/ в София при проф. Илия Петров. Още в най-ранните си години авторът се отклонява от строгия академичен стил. По това време създава маслена живопис върху фазер, които показват раздвижена композиция, експресивен рисунък и свободно полагане на цветните петна. През 1977-1978 преподава по живопис във Велико търновския университет "Кирил и Методий" където е доцент. 

 

Малко известни рисунки, акварели и масла се намират в родният дом на художника в село Божица е превърнат в арт-галерия. Къщата-музей „Янаки Масиев” е на половин километър встрани от главния път София-Варна, край град Антоново. Гаражът към сградата е изрисуван лично от Манасиев. Сграфитото там е въдхновено от красотата на женското тяло.

Творби: "Портрет на химичка" (1967), "Лаборатория" (1967), "Партизанката Лазарова" (1969), "Каменар", "Музика" (1972). "Портрет на А. с." (1974), "Портрет" (1976), "Портрет на С. Ч." (1978), "Дамски портрет" (1978), "Интериор" (1978), графични цикли:

"Сигнал 1923 г." (1967), "Изпращане" (1967), триптих "Мемориал 1923 г." (1973), цикъл "Убийство в Ястребино" (1976) и др. 

Награден с орден "Кирил и Методий" [ ст. (1976). 

Янаки Манасиев издъхва на 23.II.1978 в Търново