Петдесет и четирите гравюри на дърво, които сме подредили в салона ни на ул. „Марин Дринов“ №30 в София, следват хронологията на своето създаване от „Натюрморт с кожа“, 1936, „На работа“, 1937, до последните творби на художничката: „Рилският манастир“, 1979, „Балчик – Дворецът“ 70-те г. на ХХ в. и „Бачковският манастир“, 1980. Всяко едно от произведенията е достойно да фокусира вниманието на зрителя. И обикновен любител със zoom на телефона си може да се наслади на миниатюрните елементи създадени от автора. Достъпът до архива на художничката ни даде шанс да се докоснем до нейната душевност. Сред най-интересните документи, които публикуваме е „личен формуляр“, със собственоръчно описани: биографични данни, участия в изложби, важни произведения, получени награди и пр. Фина и деликатна натура, Сидония трудно се справя с превратностите на съдбата. Радости и скърби, любови и разочарования, в един момент се допълват и от политическата репресия, която оставя младата жена без препитание изхвърлена от учителската професия през 1946 г. Тя намира опора в изкуството, като му посвещава целия си живот. Следвайки мисията си се приспособява и към социалистическата действителност, през която преминава голяма част от житейския и творчески път. 70-те г. на ХХ в. са белязани с две от най-важните събития в нейната професионална кариера. През 1972 г. излиза монографичен очерк от Дора Каменова, а през 1979 г. Съюзът на българските художници организира първата и единствена самостоятелна изложба, която е показана в София и Плевен. Съзнаваме, че с настоящата експозиция „Сидония Атанасова (1909 – 1994)“ в галерия „Лоранъ“ и съпътстващият малък каталог оставаме в дълг към наследството на една от големите дами в българското изкуство. Надяваме се да сме сред инициаторите в близките години по повод 100-годишнината от рождението да се организира голяма национална ретроспективна изложба и да се издаде съвременна монография.