Георги Павлов — Павлето е роден на 31 август 1913 г. в Чипровци. През 1940 г. завършва живопис при проф. Борис Митов в Държавната художествена академия, София. Твори в областта на пейзажа, градския пейзаж, портрета и интериора. Освен като живописец, Павлето се изявява и като художествен критик. Автор е на монографии за български художници, сред които Теню Пиндарев, Кирил Цонев, Георги Попов. Сътрудничи на вестници и списания със свои илюстрации. Издава две стихосбирки – „Когато кестените спят“ и „Вятър над Огоста“.

Първото му участие в Обща художествена изложба е през 1939 г., като гост на Дружеството на новите художници, а своята първа самостоятелна експозиция Павлето организира през 1942 г. в София. Следват редица негови изяви в художествения живот на страната – реализира самостоятелни изложби, участва в представителни ОХИ на СБХ в Будапеща, Букурещ и др. В периода 1957 – 1958 г. е редактор на отдел „Художествена критика“ на вестник „Народна култура“, а от 1960 до 1961 г.  – на културния отдел на списание „Лада“. Наред с активната си творческа дейност в България, Павлето осъществява и пътувания до Русия, Алжир, Франциия, по-късно посещава градовете Мюнхен, Брюксел, Амстердам, Лондон, Париж. 

Георги Павлов – Павлето е носител на национални награди в областта на културата. Картините му са включени в престижни обществени и частни колекции както в България, така и във Великобритания, Германия, Франция, Щвейцария, Русия, Италия, САЩ, Мексико. 

Умира на 29 юли 1995 г. в София.