Карл Димов Йорданов е роден на 15 декември 1905 г. в София. Завършва живопис и графика в Художествената академия (1922 – 1927) при проф. Ц. Тодоров и проф. В. За­хариев. Специализира реставрация на фрески и картини в Германия и Италия (1939—1940) при професорите Листа и Пелициоли. Участва в Мюнхенското изложение (1941). Работи като реставратор в Народния археологически музей, София (1939-1949). В началото на 40 –те години излага с Дружеството на Независимите художници. Оформен със силното влияние на европейските школи след 1944 г. се отдава на изографисване на църкви: „Св. Неделя“, „Св. Никола“ и „Св. Седмочисленици“ в София (1966–1973); „Св. Троица“ и „Св. Петка“ в Пловдив (1962–1972); „Св. Николай Чудотворец“ и „Св. Богородица“ в Смолян (1966–1974); „Св. Иван Рилски“ в Бургас (1966); „Св. Богородица“, Варна; „Св. Архангел Михаил“ в Русе (1969, 1970); Калоферския и Дряновския манастир (1966–1973); Поморие (1958) и др. Реставрира икони и римски мозайки (1961–1965); стенописи в храм-паметника в с. Шипка (1956); църкви в Арбанаси, Несебър, Пловдив; възрожденски къщи в Копривщица и Благоевград (1953–1960). Участва в графични изложби в Югославия, Чехословакия, Швеция, Дания, Италия, Китай, Алжир и др.През 1977 г. в София е уредена негова посмъртна изложба – живопис и графика. Оставя богато архивно наследство, в което се съхраняват натюрморти, актови рисунки и учебни етюди, работни скици на куполи, декоративни мотиви, а също и ръководства по живопис, иконопис и реставрация (1941, 1960); статии за паметници на културата в Самоковско; за Силистренската гробница; за надписите на Мадарския конник; за състоянието на някои църкви в България и за техниката на реставриране.